
• Съвместно разглеждане на предмети
Възрастният заедно с детето наблюдават някакъв предмет. При това възрастният много изразително описва всичко, което те виждат. Например: „Виж какво коте! То си има лапички, опашка. Погали меките косъмчета на котето! Виж колко спокойно стои котето. Хайде да го повикаме: „Пис-пис, ела тук!”. При това много е важно детето да проявява активност – да изпълнява простите движения, свързвайки ги с познати и непознати думи. И разбира се всяка негова активност следва да бъде поощрявана!
• Четене на смешки и стихчета
Възрастният повтаря стихчето или смешката няколко пъти. Когато текстът вече е добре познат на детето, възрастният прави пауза в края на строфата, подбуждайки детето само да завърши фразата. Така възниква диалог в стихотворна форма, който носи радост на детето. По този начин се развива паметта и речта на детето и то се учи да наизустява.
• Запознанство с нови думи
Новата дума, означаваща действие, се въвежда заедно с познати думи, обозначаващи предмет или субект на действието, като така се засилва интереса към думата и се закрепват определени словосъчетания. Например: „Ваня яде, а кокошката кълвe, и пиленцата кълват… Какво прави кокошката? Покажи как кълве!..” Добре е в това време да се разглеждат подобни картинки или да се извършват съответните действия с подходящи играчки.
• Разглеждане на картинки
Възрастният и детето заедно разглеждат познати картинки. „Какво е това? А кой е този – пита възрастният. – А какво прави той? Къде е птичката? Покажи дървото!”. Ако детето мълчи, може да се подскаже отговорът, но след това да се настоява да отговори само, гледайки същата картинка. След 3-годишна възраст въпросите могат да бъдат и по-сложни.
• Поръчения, изискващи ответно действие
Възрастният моли детето да намери някакъв предмет, да му го донесе или да го покаже. Сложността на това поръчение зависи от развитието на речта на детето – поръчението трябва да бъде понятно и достъпно и да изисква от него съсредоточаване, а не механични действия. Най-простата молба е да донесе някоя играчка, която е пред очите му, когато нищо не отвлича неговото внимание. По-сложно е да намери и да донесе играчка, като я открие сред други играчки – в началото те трябва да са две, после три и постепенно да се увеличава броя им. Още по-сложно е да намери играчка, която не се вижда, като за целта е необходимо целенасоченото й търсене. Последващите задачи включват търсене вече не на един, а на два предмета: „Донеси първо мечето, а след това топката”. Така, усложнявайки постепенно поръченията, детето може да се научи да регулира с думи своите действия – засега още чрез думите на възрастния. Може да му се помогне като се повтори думата. Желателно е и детето самичко да повтори какво трябва да донесе, а изпълнявайки молбата да каже какво е донесло. Ако детето не желае да изпълни вашите поръчки, не го насилвайте! Все пак това е игра.
• Звуково обозначение на своите действия
Децата обозначават и съпровождат различните дейности с определени звуци. Чукане – „чук-чук”. Рисува дъжд – „кап-кап”. Потропва с крака – „троп-троп”. Възрастния учи детето на звукоподражание, детето повтаря след него, а след това заедно съпровождат звуците с действията на детето. По-късно то вече само прави едновременно и едното, и другото.
• Речево съпровождане на действията
Детето вече съпровожда своите действия не със звукове, а с разгърната реч. За това упражнение са подходящи хороводни игри и детски стихчета. Например: „Дай, бабо, огънче”, „Скрила баба, скрила…” и пр. Освен това е полезно да се назовават всички самостоятелни действия на детето и да се задават съответните въпроси: „Ваня се мие… Какво прави Ваня? Какво иска Ваня?” и т.н.
• Спектакъл
Разиграйте проста сценка с играчките на детето. Зайчето плаче, кучето бяга, мечето яде, котето изгубило топката… Детето трябва да помогне на играчката, както това прави възрастния. След две представления може да попитате детето какво е видяло.
При провеждането на игрите да се спазват следните условия:
* игрите трябва да са интересни на детето и да му носят радост;
* недопустимо е да се принуждава детето да прави каквото и да било, ако то не може или не иска;
* заниманията по развитие на речта трябва да бъдат включени в дейността на детето, а думите – да се опират на негови конкретни впечатления;
* заниманията трябва да са кратки, не повече от 5-7 минути. Добре е да се прилагат в различно време и разни ситуации, за да се превърнат в позната и обичайна дейност за детето.