Основните принципи в Монтесори обучението са: независимост, наблюдение, следване на детето, коригиране на детето, подготвена среда и попиващ ум.
Това са целите и убежденията, които Мария Монтесори е следвала при обучението на децата.
Принципите на работа с деца, независимо от това дали са здрави или с увреждания Монтесори извежда от практиката си, като клиничен психолог. Работейки в психиатрична клиника с деца тя вижда, че въпреки проблемите и липсата на възможности за игра те търсели начини да използват ръцете си, играейки с трохите хляб по пода. Тогава тя предположила, че именно чрез ръцете децата развиват своя мозък. По-късно тази идея се потвърждава от практиката.
Наблюдение
Да седиш и да наблюдаваш детето си е най-лесното нещо, което може да направи един родител. Можеш да седиш и да наблюдаваш детето, докато то играе, докато се забавлява или докато опознава света около себе си. Чрез наблюдаване на децата, Мария Монтесори развива своите теории за детското развитие. Тя наблюдава без предубеждение и това й помага да създаде своите материали, от които децата имат нужда, за да се развиват. Наблюдението ще помогне на родителя да прецени от какво детето му има нужда в процеса на неговото израстване.
Например, ако едно дете започне да чука по различни предмете, това означава, че то има нужда от тази моторна активност, така че му дайте барабан.
Ако едно дете е много енергично, това значи, че има нужда да се движи. Ако е малко и не може само – помогнете му или го сложете в проходилка.
Това са примери как наблюдението може да помогне за хармония в нуждите на детето.
- Следване на детето
Следвайте детето си. То ще Ви покаже от какво има нужда – какво трябва да направи, какво трябва да развие в себе си и коя област се нуждае от промяна.
Когато детето упорства в работата си с даден предмет, това е не защото иска да се учи от него, а е привлечено от този предмет, заради нуждите на вътрешния си свят, който трябва да бъде разработен.
Наблюдавайте внимателно действията на малчугана и след това го следвайте в това, което прави.
Ако иска да се катери, дайте му възможност да направи това по безопасен начин, без прекалена загриженост.
Да следвате детето не означава да му казвате непрекъснато, какво да прави. Дайте му свобода да избира, какво иска, от какво се нуждае, и да прави нещата самостоятелно.
Не казвайте „направи това ….“, по-скоро му представете възможните варианти за избор.
Когато наблюдавате дадено действие на детето си, не е нуждо да се месите през цялото време, а само в случаите, когато чупи нещо или има вероятност да се нарани.
Да знаеш, кога да се намесиш е умение, което всеки родител трябва да научи, за да постави правилните граници пред детето си.
- Поправяне на грешките на детето
Децата правят грешки. Могат да разлеят вода, могат да изсипят храна неволно, и т.н.
Няма нужда да повишаваме тон в такива ситуации. Вместо това спокойно трябва да кажем на детето да признае грешката си „Ох, аз разлях вода …“, и след това то само да вземе кърпата и да подсуши. Това е възможност да накараме детето, да участва в домашните задължения.
Ще откриете, че децата обичат да чистят, защото това правят и възрастните, а те обичат да им подражават.
Не е нужно винаги да се отбелязва грешката, достатъчно е тя да се поправи.
Например, ако едно дете произнася дума неправилно, не отбелязваме грешката, а просто казваме думата по правилният начин.
Непрекъснатото коригиране на детето може да доведе до това, че малчугана да се откаже да опитва нови неща, поради страх от грешка.
- Подготвена среда
„Първото задължение на Монтесори учителя е да подготви учебната среда. Това ще окаже косвено влияние, но неправилно подготвената обкръжаваща среда за детето може да доведе до физически, интелектуални или духовни последици“ – Мария Монтесори.
Това е начин детето да се учи от възрастните.
Обзавеждането в стаите е с размерите на детето и позволява свободно движение и избор на дейности. Средата също така, трябва да бъде безопасна. Всичко трябва да бъде подготвено и красиво, така че да приканва детето да работи.
Монтесори прави разлика между работа и игра. Тя нарича дейностите, които детето извършва – работа, тъй като чрез нея то изгражда себе си и това не е просто една игра.
Ролята на възрастният е да изгради среда, в която детето да се учи и развива, т.е развитието на детето зависи и от подготвената среда.
- Уважение
Уважението към индивидуалните нужди на всяко обучаващо се дете е друг основен принцип в Монтесори терапията, да се „напластява” интелектуалния растеж в етапи, вариращи от физическо движение до интелектуални занимания и концентрация, базирана на активността.
Свободен избор
Друг основен принцип в нейната педагогика е правото на детето на свободен избор на дейност водещ до спонтанна концентрация, развиващ дисциплина, чувство за ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която търсят децата.
Педагогиката на Монтесори е основана на връзката между готовността и „чувствителността” на учащия. Децата учат повече и по-добре, когато уроците отговарят на техните интереси и индивидуално ниво на развитие.
Монтесори обръща внимание на това колко важно е да се позволи на всяко дете да расте в близост до природата и да се превърне в неин запален наблюдател, в съвременния свят достъпът до природата е по-необходим от всякога.
Движението подпомага развитиета на ума у детето. Научни наблюдения показват, че интелигентността е следствие на движението. Движението помага за психическото развитие на детето и има голям принос за овладяването на езика и говорното развитие.
- Независимост
„Никога не помагайте на дете със задача, за която то чувства, че може да успее“ – Мария Монтесори.
Независимостта е основна цел в Монтесори класовете, която помага на децата да станат самостоятелни. Това се постига, като се даде възможност на децата да се движат, да се обличат сами, да избират заниманията си и да помагат във задачите на възрастните. Когато малчуганите са в състояние да правят неща за себе си, това им дава вяра, самочувствие и уважение, че могат да се справят и това ще им помога през целият им живот.
Децата ще правят грешки, а ние трябва да ги научим на добри обноски.
Давайте им свобода и право на избор, подкрепяйте ги в техния избор, като им осигурите сигурност.
- Попиващ ум
Монтесори наблюдава как децата учат език, без някой да им преподава. Това й дава идеята за „абсорбиращ ум“. Децата под 3 годишна възраст, не е нужно да имат уроци, за да учат, те просто попиват всичко от околната среда, чрез експериментиране, когато са част от тази среда.
Поради това е много важно околната среда, от която детето ще абсорбира да бъде добра, приятна и положителна.
Езикът и начина на говорене е едно от нещата, които децата лесно прихващат. Така че бъдете внимателни за това, което казвате, когато сте с детето си.
Не казвайте прекалено често „Не“ на едно дете. Вместо това използвайте „стоп/стига“, когато искате да кажете, че това което прави детето е грешно.
Сензитивни периоди:
– Детето от 0-6 год. е в състояние на “Попиващ ум” – той има 2 фази:
1.фаза – от раждането до 3 год. (съзнателно попиват)
11. фаза – от 3 -6 год. ( несъзнателно)
Според Монтесори, до 3 години функциите се създават, а след 3 год. се развиват.
Чувствителен период за чуждоезиково обучение е до 5-6 год.
Чувствителен период за ред е от 2-4 год.
В Монтесори средата всичко си има място и ред.
Чувствителен период за математика е от 4-7 год.
Смесени възрастови групи
– от 0-3 год. в една група
– от 3-6 год. в друга група
Много често едно по – голямо дете може да предаде урок на по- малко дете. Малките деца взимат пример от големите, а големите от своя страна се учат да бъдат по- толерантни .
Обучение от реално към абстрактно
Децата по – лесно схващат реални неща ( показва им се даден предмет – куче, те създават изречение или по снимка)
От просто към сложно
Рздробява се всичко на части, на детайли, след това се обединява.
Подготовка за реалния живот
Запознаване с техника, бърсане на прах, миене – стимулира се независимостта на детето.
Заниманията и материалите в средата трябва да развиват концентрацията, да поощряват физическата независимост, да спомагат за сензорните възприятия, за езиковото развитие и математическите изследвания.
- Дисциплина
Дисциплината идва отвътре, когато детето се концентрира. Според М. Монтесори, когато децата са самостоятелни, се съсредоточават по-лесно, постигат повече и имат по-малко проблеми с дисциплината. Никакво наказание не може да оправи нещата, само спонтанно избраната от детето работа е в състояние да предизвика новата ориентация, водеща до концентрираност и “нормализация”.
Възрастния може да игнорира лошото поведение на детето, но да бъде придружено с поощряване на добрите действия и постъпки, трябва да разбере нуждите на детето и причините за лошото поведение; да помага на децата да вярват в себе си, да оценява усилията, напредъка и справянето с дадена задача и по – скоро да поощрява, отколкото да хвали.
Индиректна подготовка – към следващ етап от знания (подготовка на ръката за писане).
Научавайки нов вид знания, децата създават разделения и след това се усъвършенстват.
Извършвайки едно нещо, детето прави действието за удовлетворение, а не за резултат. Трябва да му се дава право на избор с какво да се занимава.
Поглед върху цялото
(напр. Изучаване на “човешкото тяло” – части на тялото )
Децата до 6 год. вярват на всичко и всичко, което им се разкакзва, чете трябва да е нормално.
Детето се следва – да ни покаже как да подхождаме към него.
Много е важно Монтесори учителката да се стреми към самоусъвършенстване. Да излъчва себеуважение, любов към себе си, защото децата го усещат, да преподава с интерес.
Обучението на децата по метода на Мария Монтесори е в няколко образователни области – практически живот, сетивни упражнения, езикови упражнения, математика. Те спомагат за изграждане на самостоятелност, концентрация, воля и умения за общуване.
„Помогни ми да се справя сам!“
Мария Монтесори