Какво съдържат детските рисунки?

1514939_606012319472710_2055323751_nКакво съдържат детските рисунки?

Рисунката е носител на информация за вътрешните светоусещания на детето. Информация се съдържа и в съотношенията между разстоянията и размерите на обектите и използваните цветове.
Според детските психолози рисунките служат на децата, за да изразят колко значими и близки членовете от семейството им и други хора и отразяват черти на характера им. Когато възрастният обърне достатъчно внимание на рисунките на детето и се замисли, може да открие страховете на детето в рисунката, неговите желания и чувства, всичко, онова, което то не може, не иска или се страхува да сподели с думи.

• Етапи на графичното познание на света
Усвояването на изобразителни умения при детето върви успоредно с неговото психическо и двигателно развитие. В първите детски рисунки, които повече наподобяват драсканици, възрастният може да разбере в каква последователност детето възприема света с ума, как е устроен светът според него.

Детето около година прави хаотични черти. Постепенно при него се формира зрително-моторната координация. Когато очите свикнат да следят следата на молива (движението на ръката), детето изпитва истинско удоволствие да „надрасква“ белия лист- най-често зиг-заг и наченки на кръг, без все още да има предварително намерение да изобрази нещо конкретно.

От 1 до 2 години
Едно от най-важни психологични открития, което прави детето в тази възраст е – започва целенасочено да оставя видими следи за своето присъствие в света. Драсканиците се появяват по-контролирано от ръката му и говорят за това, че то е усвоило пространството на листа. Към две години детето придобива умението да изобразява вертикални линии

На възраст между 2 и 3 ½ години детето ще направи следващата важна стъпка – ще установи, че листът хартия има край. Ако по-рано ръчичката му е излизала от очертанията му, то сега линиите му могат да се натрупат като лабиринт в някой от краищата, за да се върне обратно в пространството на листа. Това означава, че детето отчита границите на заниманието, което извършва. Към 2 и половина години, то вече рисува хоризонтални линии и спирали.
В този период детската рисунка претърпява истински революционен процес. Детето изведнъж разбира, че неговите драсканици могат да приличат на и да означават нещо. То открива, че с линии, точки, петна може да се обозначи нещо конкретно. Несъвършенствата на рисунъка не го занимават, за него е важно с изобразителните средства да говори за важните за него неща.
Първите детски изображения са хаотично разпръснати по листа – детето рисува там където има свободно място и затова върти листа под удобен за него ъгъл. За него няма нито горе, нито долу.
В този етап е важно детето да рисува това, което иска, което означава: мислено – създадено. Нещо като магия. Детето се наслаждава именно на тази нова своя способност да пресъздава върху листа любимите си персонажи.
Интелектуалното предизвикателство за детето на тази възраст е да види и пресъздаде достатъчно характерни признаци на персонажа – котето е различно от кучето, мишката – от птичето, човекът има два крака – кучето четири…

Във времето от 3 ½ до 4 г. При детето се формира пространственото мислене. То открива, че на листа може да побере целия свят и той да бъде организиран по начин, по който го вижда.
Вече се появява разбирането – под краката е земята, т.е. че предметите изискват опора за изграждането им, над главата е небето – като връхна линия, като капак на света. Между земята и небето се поместват всички останали фигури, които са нарисувани в цял ръст без да се застъпват.
Тази композиция е подобна на лента и, което е интересно, е подобна на принципите на древното египетско писмо. Което е важно в случая, тази композицията е първият опит на детето да построи система от пространствени координати. В този свят вертикалът е от основно значение – листът се разделя на долу, горе и среда. Това е най-древният принцип на символично организиране на пространството в историята на човечеството. В този етап, детето може да изобразява човек.

От 4 до 5-годишна възраст хоризонталната линия постепенно измества вертикалната. Това е свързано с идеята за времевото развитие. Към 4г. детето прави квадрат, а към 5г. човешка фигура в детайли. В края на този възрастов период детето възприема света триизмерно, което то се стреми да изобрази в рисунките си.
В рисунките на децата към 6 годишна възраст, героите са нарисувани в действия и ситуации.
Една от най-популярните в психологията периодизации – тази на Жорж Люке, разглежда 5 големи етапа в детското творчество:

Периодът на драсканиците – до 2 години. Започва от момента, в който детето може да държи молив. Окото следва ръката, която произвежда следи на листа и в началото почти не се повдига от него, но впоследствие става все по-самостоятелна.

„Случаен реализъм“- от 2 до 3 години.
Оставяло досега следи върху белия лист без всякакво предварително намерение, детето постепенно открива приликите. То назовава впоследствие своята картина.

„Несполучлив реализъм“ – от 3 до 4 години.
Детето се опитва да възпроизведе дадена форма.Следва фазата на научаване чрез повторение.

„Интелектуален реализъм“ – от 4 до 10 години.
Детето рисува това, което знае за обекта, а не това, което се вижда (например ще нарисува и двете уши на човек, гледан в профил). Обектите са пресъздадени без перспектива – около една точка или централна ос. Те притежават прозрачност – предадени са заедно със съдържанието (къщата видяна едновременно отвътре и отвън или нероденото бебе в корема на майката).

Последният етап, наречен „визуален реализъм“ – след 10 г. възраст, бележи краят на детското рисуване. Порасналият вече художник се подчинява на законите на перспективата и на реализма, откъдето идва и едно своеобразно обедняване на изразните средства.

• Рисувайте цялото семейство
Рисуването е един от най-пестеливите методи за изразяване, който има широка гама изразителни средства.
От своя опит и културна среда детето може да възприема родителя като човек, който притежава власт, създател на правила и даващ съвети, или като човек, с който се доверяват мисли и чувства. Макар че тези две страни принадлежат на един човек.
В процеса на рисуване с мама и татко детето установява двете страни на родителите си.
За да не ви слуша детето, означава, че по някаква причина не ви вярва. Съвместното рисуване помага на родителя да види отношението на детето и да си върне доверието, помага и на детето да види родителя си и в друга светлина.