Арт терапия

арт-терапия-дейности
Арт терапията е алтернативен вариант на традиционните видове психотерапия. Арт терапията използва различни форми на изкуството и процеса на създаването на изкуство, за да помогне на децата да се отпуснат и да изразят себе си по-лесно. Актът на творенето е в основата на този вид психотерапия. Базирана е на вярването, че творческият процес и себеизразяването чрез изкуството помагат на хората да разрешат проблеми и конфликти, да развият личностни умения, да контролират поведението си, да овладеят нервни изблици, депресии, психологически бариери, да се преборят със стреса.

Приложима е и при деца с различни проблеми – по-сериозни или не толкова. Например заболявания, говорни затруднения, психически разстройства или просто преминаване през тежък период. Използва се при емоционални проблеми, както и като приятна форма за справяне с трудности, психически травми, за по-ползотворно запаметяване и учене или неочаквани промени. Подобрява когнитивните способности и състоянието на страдащи от Алцхаймер, загуба на паметта и травми на мозъка. Възможно е да помогне и при някои физически увреждания и травми. Следователно почти всяко едно неразположение – умствено или физическо, се повлиява добре от арт терапията, а някои тя е способна напълно да излекува. Подходяща е и за хора, които търсят индивидуално развитие, разнообразие и спокойствие в изкуството. Идеята е те да претворят в изкуството „вътрешността” си – своите чувства, тревоги, преживявания, травми, сетивност, а не, например, да нарисуват това, което виждат в света навън. Заниманията с изкуство са способ, средство да се достигне до неизказаното в човека, а то е вътре в него, не във външната реалност.

Арт терапията може да се провежда на групи или пък да бъде индивидуална, зависи от нуждите на пациента. Много е важно уточнението, че тя не е урок по изкуство, следователно не е необходимо пациентът да има какъвто и да е специален интерес към конкретното занимание. Не е необходимо да има и талант или определени умения, за да го практикува. Целта на арт терапията е да доставя удоволствие и да отключи експресивност у човека, на когото се прилага, а не да създава произведения на изкуството или професионални, например, художници. Не се изисква и предишен опит или по-специално отношение към дадената дейност. Основната разлика от уроците по изкуство е, че в заниманията по арт терапия акцентът и основният фокус са чувствата, преживяванията и проблемите на пациента, а не качествата на това, което той твори. Важни са неговите възприятия, сетива и въображение, те са в центъра на заниманията.

Всеки вид от т.нар. визуални изкуства може да бъде използван в арт терапията, най-често това са рисуване, дори във вариант скициране, оцветяване, скулптура, приложни изкуства, грънчарство, фотография и много други. Друг клон на арт терапията работи чрез пеене, танци, драматизации.

Може и да се учудите, но децата са много по-склонни да споделят и изразяват себе си, да речем, чрез маркери, боички или пластелин, отколкото чрез думи. Вариантът задаване на въпроси – отговаряне е често неприятен и скучен за децата. Не е за подценяване и фактът, че техният речник е още много ограничен, за да изрази напълно сложните им чувства и емоции. Децата по естествен начин са много по-артистично настроени, готови са да творят и без подканяне. Този факт много улеснява процеса на лечението или профилактиката чрез арт терапия – пациентът по собствено желание говори чрез изкуството, не се смущава от нищо, естествен е в реакциите си и не ги манипулира, както възрастните правят понякога, дори чисто неволно. Невъзможно е детето да излъже чрез рисунката си, но е възможно да го направи при разговор с думи. Децата не мислят дали това, което ще нарисуват, е хубаво, те просто го правят. Липсва притеснение и срам от качествата на личните художествени умения.

Ето и някои от основните проблеми при децата, за които арт терапията може да помогне:

  • ментални проблеми – забавено психическо развитие, трудно фокусиране, трудно задържане на внимание;
  • тежка загуба, например на родител или роднина, приятел;
  • сериозна промяна – смяна на училище, клас, квартал, град и т.н.;
  • проблеми с ученето;
  • проблеми със запаметяването;
  • емоционални проблеми;
  • преживяно сексуално, физическо или психологическо насилие;
  • някои форми на шизофрения;
  • липса на увереност, ниско самочувствие, съмнения в личните способностите;
  • възстановяване след стрес или тежко напрежение;
  • трудности при общуването;
  • някои фобии;
  • аутизъм.